Подаването на газовото гориво към двигателя става през една точка, наречена смесител. Основният комплект се състои от:
- ключ за избор на гориво (газ или бензин) с индикатор за ниво на гориво
- газовия резервоар (бутилка)
- газов и бензинов електромагнитни клапани
- редуктор-изпарител, познат още и като изпарител, и смесител
- входна плочка
Съставът на газо-въздушната смес се определя от смесителя, в който се създава разреждане (разлика в наляганията) от скоростта на въздушния поток при преминаване през стеснението на дифузора – принцип на Вентури. Тази разлика в наляганията определя колко газ да подаде редуктор изпарителя в различните режими на работа на двигателя. Смесителят се монтира след въздушния филтър и преди смукателния колектор и точното му място зависи от конструкцията на автомобила и горивната му уредба, свързва се с редуктора посредством каучуков маркуч за гориво. На този маркуч се намира газовият регулатор за настройка на мощността и разхода на гориво. Преди да се появят газовите инжекциони се използваха т. нар. Ламбда контрол системи, при тях този газов регулатор беше заменен от стъпков мотор, управляван от електронно устройство за оптимизиране на горивната смес.
Изпарители за обикновенна газова уредба
Редуктор-изпарителят е монтиран вътре в двигателното отделение, предназначен да преобразува газовото гориво от течно в газообразно състояние и да понижи налягането на една, две или три степени по контролиран начин. Тъй като точката на кипене на пропан-бутана е около – 42 градуса по Целзий, пробан-бутанът преминава от течно в газообразно състочние вътре в изпарителя. По този начин, пробан-бутанът отнема енергията на обкръжаващата го среда, охлажда изпарителя и за да се избегне замръзването му, се прави малка модификация на охладителната система на двигателя, за да може топлата охлаждаща течност от двигателя да преминава през изпарителя и да го подгрява.
Контролери и емулатори при обикновенните газови уредби
Основната електронна система управлява електромагнитните клапани, монтирани в резервоара и двигателното отделение. По-усъвършенстваните системи използват микропроцесори, за да подобрят точността на пренос на горивото в двигателя. Обогатяването на горивото при високо потребление или контролът на по-фините емисии може да бъде постигнато чрез системата от сензори за управление на двигателя, които ще помогнат с електромеханично настроване на устройствата монтирани между изпарителя и смесителя, с цел промяна на потока на газ към двигателя. Микропроцесорите могат също да бъдат използвани с цел наподобяване на бензинови инжектори и ламбда сензор сигнали, за да се спре „лампата за грешка на двигателя” , както и да се предотврати претрисането на колата при превключването към употребата отново на бензин.
Недостатъци на обикновенните газови уредби
Тези системи имат няколко недостатъка, сред които загуба на мощност и детонации(гърмежи) в смукателния колектор. Тъй като смесителят работи като ограничител(дросел) на въздушния поток,това води до намаляване и на максималната мощност на двигателя, измервана в конски сили, както когато колата е на бензин и на газ. Предварителните детонации се случват когато предварително смесения въздух с гориво в смукателния колектор се запалват преди да са достигнали горивната камара, това създава мощна ударна вълна, която може да причини големи щети на входните колектори, на отделението с въздушния филтър и на сензорите за въздушния поток.